Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита:
- Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание?
- Има, защо да няма. Всички хора са смъртни и аз не съм вечен...
Москва.
Тъщата решава да уреди последното си изпращане и се обръща към зетя:
- Ето ти тук 200 хиляди рубли. Прави каквото знаеш, но искам да бъда погребана на Червения площад!
Зетят взел парите и излязъл. След два часа се връща и направо при тъщата.
- Не ме питай какво съм правил, при кого съм ходил, но утре точно в 6 сутринта трябва да си там!