Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Старец отива на гости на свой стар приятел. Чука на вратата, никой не отваря. Видял, че е отключено и влезнал. Обиколил всички стаи и не намерил никой. Проверил и в банята и що да види - другият дядо клекнкал и си потопил оная работа в леген с вода.
- Какво правиш? - разтревожено попитал гостенинът.
- Абе гледам и се чудя... от никъде не издиша, пък все спада...