На язовира в Суходол седи един приятел, наджапал до кръст във водата и лови риба, а на главата му една тухла. Минава една жена и го пита:
-Как е? Кълве ли?
А нашия и вика :
-Ш-ш-шшшшшшш.
Тя пак:
- Е кажи де. А за какво ти е тая тухла на главата?
Нашия пак:
-Ш-ш-шшшшшшшшш.
Примолила му се тя и той най-накрая склонил.
-Ако ми направиш една свирка ще ти кажа.
-Ааа дума да не става. Ти луд ли си бре.
И отминала. Обаче женско любопитство к’во да се прави неиздържала и се върнала.
-Добре ще ти направя свирка, само ми кажи за какво е тухлата.
Направила му тя свирка и нашия и казал:
-Ами гледай сега, цяла сутрин хвърлям въдицата и нищо, ама на тухлата ти си третата!
На горската полянка седи едно малко, сладко, бяло зайче, което чудно свири на арфа. Изневиделица изкача един вълк, но като се заслушва в музиката се спира и блажено й се наслаждава, после става и си тръгва щастлив. След малко се появява по-голям и страшен вълк, но и той като първият не устоява на приятната музика и подминава зайчето. Не след дълго се появява изключително кръвожаден и огромен вълк, който се нахвърля на зайчето и го разкъсва. На съседно дърво стоят две врани и едната казва на другата:
- Аз казах ли ти, че така ще стане като дойде Глухият...