Манастир. По сградата работи млад, хубав дърводелец, поправя врати, прозорци и други дървении. При игуменката отива млада монахиня да се изповяда:
- Грешна съм, случайно видях голото тяло на майстора в банята. Между краката има нещо продълговато и аз го попитах какво е то. Той ми каза, че е дървото на живота и ако го барна, ще видя как пораства. Аз го хванах и то наистина започна да расте. Той ми каза малко да го подърпам и от него започна да изхвърча нещо бяло. Каза ми, че това са соковете на живота..
- Що лъже така този младеж - казва старата игуменка. - Пък на мен ми каза, че е вълшебната флейта, аз надувах, надувах, никакъв звук не излезе, само ми напълни устата със смазката и той ми каза, че затова не свири, щото съм изпила смазката..
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е корабът?"