Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Чапай и Петка вървяли през една пустиня, Чапай се чуди как да наебе Петка. Видял да прелитат ято гигантски птици и казал:
-Петка, давай да си зарием главите в пясъка както щрусите, че тия птици ще ни изкълват мозъците.
-Добре-казал Петка и си зарил главата в пясъка.
Чапай му минал отзад, свалил му гащите и му го начукал, а Петка казал:
-Кълви, кълви докато стигнеш до мозъка, доста ще покълвеш.