Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях.
Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го:
- Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл?
- Как защо? Излязъл съм да отказвам...
Първите американски астронавти кацат на луната. След малко виждат група от лунни жители, които не проявяват никакъв интерес към тях. Един от астронавтите отива при тях и им
казва:
- Ние сме първите хора, които стъпиха на луната. Не сме ли нещо ново за вас?
- Ами, първите! Кацнаха едни българи, стояха два дни, като от кораба се чуваше само "По дяволите, бравата" и си тръгнаха, без да слязат.