Свещеник и монахиня се връщали от пътуване, когато колата им се развалила. Решили да прекарат нощта в хотел, където обаче имало само една свободна стая. Отецът легнал в антрето, а монахинята - в леглото.
- Отче, ужасно ми е студено - рекла след десет минути монахинята.
- Добре, ще ти дам едно одеало.
След още няколко минути монахинята пак рекла:
- Отче, все още ми е много студено.
- Добре, ще ти дам още едно одеало.
Минало известно време и монахинята се обадила:
- Отче, все пак ми е студено. Не смятам, че Господ ще има нещо против, ако само тази нощ се направим на мъж и жена.
- Вероятно си права... Стани и сама си вземи одеало!
Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"