Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам.
- Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой... Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата.
- А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? - пита едно хлапе.
- Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци...
Винаги съм бил назад спрямо връстниците си: когато всички деца имаха тамагочи - аз нямах, в училище - всички имаха тетрис, а аз имах тамагочи; купиха ми тетрис - всички имаха компютри, купиха ми компютър - всички имаха лаптопи, започнах да излизам с момиче - всички вече бяха женени. Няма да се учудя ако на 21.12 всички умрат, а аз изляза на улицата и да се разкрещя:
"Ей, къде сте всички?!"