По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
- Защо плачеш? - попитал един минувач дете, което плачело на централната улица.
- Мама ми даде левче, а аз го изгубих.
- Ето ти левче, недей плака.
Детето взело левчето и заплакало още по-силно.
- Защо плачеш пак?
- Защото, ако не бях си изгубила левчето, сега щях да имам две левчета...