Лондон. Утрото се усмихва за новия ден. Спалнята е още топла. Госпожа Венгер буди съпруга си.
— Арсен.. Арсен!
— Ъъхх.. Да? Кажи?
— Девет е!
— Пак ли вкараха, бе!?
— Защо се криеш от мен? Нали чувам колко си самотен, как страдаш вътре...
— Мамка му, Петров, разкарай се от вратата! Остави ме да се изсера на спокойствие!