Двама ловци си говорят. Единят казва:
- Вчера доакто бях в гората, както си ходех спокойно-спокойно, хоп излиза една мечка от храстите. Като я видях аз взимам пушката и започвам да стрелям. Не можах да я уцеля и побягнах. Обаче мечката ме погна. Тичам аз, а тя подир мене. Тъкмо, когато беше на косъм да ме хване, хоп подхлъзна се и падна. Пак стана и се затича, обаче тамън да ме хване и пак се подхлъзна и падна.
И другият ловец учуден попитал:
- Добре бе, ти как не се насра от страх?
И тои отговорил:
- А ти къде мислиш, че се подхлъзваше мечката, бе!?
В едно полицейско управление ченгетата имали безотказно действащ метод за постигане на самопризнания - ако някой престъпник не искал да си признава золумите, го пускали на полицая Пешо. Пешо го обработвал "по мъжки" и до няколко минути от карцера се чувал глас: "Стига, моля ти се, всичко ще си кажа! ". Един ден обаче довели при Пешо много корав престъпник - три дена Пешо го работел, а бандитът не казвал и гък. Накрая Пешо взел да му се моли: "Айде, признай си бе, че направо ми сриваш реномето. Кажи поне нещо, моля ти се! ". Престъпникът промълвил: "Пешо ..... обичам те ..... "