Спокоен есенен следобед. На пейка в парка седят момък и девойка и
играят вечната игра.
- Ох, заболя ме пръстчето! - превзема се девойката.
- Сега ще го излекувам! - казва момъкът и го целува.
- Мина ми, но сега ме заболя бузката! - казва девойката.
- Сега и нея ще излекувам! - казва момъкът и я целува по бузката.
- Сега пък ме заболя ушенцето! - казва девойката.
- И него ще излекувам! - пъчи се момъкът.
На близка пейка седи як, мустакат чичка, който казва:
- А бе, младеж, а можеш ли да лекуваш хемороиди?
Петък е! Вече 6 часа съм в офиса и се радвам на постиженията на интернет - местя пари от една сметка в друга, местя файлове от енда папка в друга и тн. Изведнъж започвам да се чуда как докато съм още в офиса да си преместя шишето с ракията от шкафа в хладилника та до довечера да се изстуди ... тогава осъзнах, че технологиите има накъде още да се развиват.