Един разказва на приятел:
— Връщам се вчера от командировка, а жената със съседа. И двамата едни такива румени, очите им шарят. „Не, – мисля си аз, – тук нещо не е наред!“. Тичам в кухнята и наистина! Няма ми я ракията от Генко в хладилника!
Снощи някаква жена се доближи до леглото ми с думите:"Не ви ли е страх да спите сам?". Аз, разбира се, не се изложих и казвам:" Разбира се, че ме е страх. Легни до мен да ме пазиш, скъпа!"
- И после?
- Ами после, когато взе да се разсъмва, наистина ми стана страшно...