Събота, 3 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 4°
Животните построили магазин в гората. Магазинер станал заека. Един ден вълкът решил да отиде до магазина, за да си купи захар. Отива той до магзина ана вратата надпис "Полов ден". Идва на следващия ден - пак същия надпис. И така цяла седмица. Един ден вълкът пак отишъл до магазина и като видял същия надпис да стои на врата страшно се ядосал. Разбил вратата и намерил заека в склада да лежи . - Зайо какъв е тоя надпис на вратата " Полов ден", бе ? - попитал вълка - Абе Вълчо, какво да ти кажа - заебал съм всякаква работа . - отговорил заека.
Семейни 3,485 прегледа
Следващ →

Още вицове

Какво ще стане, ако спре Интернет в България? Шоуто на Слави ще е веднъж седмично. И ще е петнайсет минути. Някакъв влиза при очния лекар и тръгва да си събува гащите. - Чакай бе, к`во правиш? - Идвам да ме прегледаш. - Ами, аз съм очен лекар. - Да, де! - Какво "да, де" - защо си събуваш гащите? - Ами чакай да ти покажа... - Какво да ми покажеш? - Глей с`я, т`ва тука к`во е? - Ами, тестиси. - Добре, а зак`во като ги дърпам ми се насълзяват очите? На стената висеше план за авариен изход от интернет в случай на пожар... Днес сметната палата съобщи, че е станало грешка и зам. министъра Валентин Иванов не е имал допълнителен доход от 5 353 539 лв. за 2006г. Всъщност зам. министъра се хванал на шегата на негов колега, който му казал, че тази година ще попълнят честно декларациите и сам написал сумата от над пет милиона. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!