Събота, 12 септември 2026 | Смолян 16°
Днес е ден на траур! Община Смолян скърби за двете момчета от Смилян, които загинаха в тежка катастрофа! Екипът на СмолянБГвести изказва съболезнования на родителите и близките на децата
Двама приятели си говорят, и единият пита другия: - Абе, Иване, сега като преспя с жена ти, какви ставаме ние? А другият му отговаря: - Квит, Пешо, квит.
Разни 2,027 прегледа
Следващ →

Още вицове

Леонид Брежнев, главен секретар на ЦК на КПСС пристига на официално посещение в България. Част от програмата му включва посещение на музея в памет на Иван Вазов. Зад една витрина Брежнев съзира екземпляр от "Под игото". - Какво е това иго?! Кой се е осмелил да пише такива неща? - развикал се Брежнев. - Авторът да бъде наказан веднага! - Ама, другарю Брежнев, той е вече мъртъв! - стреснато отговорил Живков. - Тошо - усмихнал се сладко генсекът, - ей за това те обичам! - Абе, Пешо, знаеш ли защо китаийците са жълти? - Не. Що? - Ами щото пикаят срещу вятъра бе. В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал. - Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100! "Пиуууууууууу" - Няма пулс! - Дефибрилации! - Няма дефибрилатор. - Час на смъртта?! - Няма часовник... - А онзи на стената? - Няма батерии. - Нямате ли телефони?! - Нямаме желание да ги цапаме с кръв! - Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият. - Има пулс! - Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?! - Няма кардиограф, откъде го чуваш? - Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите... - Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал. - Час на изписване? - Няма формуляр... - Здравей, как си. Жива ли е още покойната ти съпруга? Двама пияндурници си говорят. Първият: - Аз като се напия и жената не ме пуска да си вляза вкъщи. Вторият: - Аз си имам метод. Звъня на вратата, тя отваря, аз си свалям сакото и й го нахлупвам на главата. Докато разбере, какво става и аз съм си у дома. Пробвай и ти! На другия ден пак се виждат. - Кво стана бе? - пита пияницата с метода. - А, отидох аз пред вратата, отвори се, свалих си сакото и го метнах. Обаче не улучих. След това си свалих ризата и я метнах. Пак не улучих. Свалих си панталона и го метнах. Пак не успях. - И кво? - Ами последно си свалих гащите и тамън ги метнах, и тролея затвори вратите, и замина...