Ученик на абитуриентския бал признава на учителката си:
- Искам да ви се извиня. За всички тези единадесет години не съм учил за нито едно контролно. Помните ли, че на чина ми постоянно стоеше един несесер, целия в японски йероглифи? Това ми беше пищова. На японски.
- А ти откъде знаеш японски?
- Всяка вечер вместо да си пиша домашните, учих езика. Специално за пищовите.
- А не беше ли по-лесно да учиш математика, история, литература, химия?
- Шегувате ли се? Това е много по-сложно!
Срещат се двама приятели.
- Как си, – пита единият.
- А, добре съм. Четири пъти се развеждах, сега съм с пета съпруга.
- Брей, що толкова разводи?
- Ами, първата жена беше спортистка.
Върне се вечер в къщи и... темпо, темпо, темпо, не издържах, разведох се.
Втората беше зъболекарка. Тя пък все казваше: още не е за вадене, още не е за вадене. Пак се разведох.
Третата беше ватманка: има още място, има още място...
Четвъртата – учителка: добре, ама може и още по-добре.
Сега ми е добре. Жена ми е инженер на пусков обект: ако сега не стане, следващият път.