Журналист интервюира овчар:
- По колко килограма вълна дават овцете ви?
- Кои - черните или белите?
- Черните.
- По два килограма.
- А белите?
- И те по два килограма.
- А колко мляко дават?
- Черните или белите?
- Ами черните…
- По два литра.
- А белите?
- И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
- Добре де, защо все питате - черните ли, белите ли…
- Ами виж сега, черните овце са мои…
- Така, добре… А белите?
- И те са мои.
Една сутрин съпругът се върнал от няколкочасово ловене на риба и легнал да дремне. Въпреки, че не била наясно с особеностите на езерото, съпругата се качила в лодката. Тя навлязла с нея недалеч от брега, хвърлила котва и се зачела в книгата си. Не след дълго дошъл служител от риболовен контрол и казал:
- Добро утро, Госпожо! Какво правите?
- Чета книга! (казала си наум:”Не е ли очевидно!?”)
- Вие се намирате в забранена за риболов зона!
- Съжалявам г-не, но аз не ловя риба. Аз чета.
- Да, но имате необходимото оборудване за това. От всичко, което виждам може да започнете да ловите всеки момент. Трябва да ви извадя от зоната и да ви глобя.
- Ако го направите, ще Ви обвиня в сексуално нападение!
- Но, аз не съм Ви докоснал!
- Така е, но Вие имате необходимото оборудване за това и от всичко, което виждам може да започнете всеки момент.
- Приятен ден, Госпожо!