Събота, 22 август 2026
|
Смолян
18°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
В час по география: - Някой знае ли къде се намира река Осъм? Всички се споглеждат,само русото Наде вдига ръчичка: - До река Седем!
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Политически
Ако баща ми беше жив, щеше да каже „Сине, ти си будала, щом поемаш такава държава" - така премиерът описа състоянието на страната. А дядото на Бойко Борисов се обърнал в гроба, когато Бойко Борисов влязъл в БКП през 1980 година.
Политически
03.10.2017
3,674 прегледа
Следващ →
Още вицове
Прословутата българска солидарност отново подкрепи стачката на учителите...
В училище днешната тема била електричеството. Учителката попитала: -Деца кажете ми за какво използвате тока във вашите домове? Марийке кажи ти! Марийка казала: -Ми госпожа ние го ползваме за отопление! Браво Марийке. Я кажи ти Петърчо за какво ползвате тока? Петърчо: -Ми госпожо мама го ползва за скарата и прави страхотни кюфтета. Браво Петърчо! Погледнала Иванчо и му казала: -Ти няма ли да кажеш какво правите тока? А Иванчо казал с най голямо удоволствие: -Ми госпожо тока се яде. Учителката учудена: -как така тока се яде бе Иванчо? Иванчо: -ми така госпожо, всяка вечер като лягаме чувам баща ми да казва на мама... гаси тока и го лапай! ! !
Учителката към ученик: - Можеш ли да изброиш десет животни, които живеят в нашите гори? - Пет вълка, четири лисици и една мечка
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
- Петре, дай ми двайсет и пет лева до заплата. - До заплата? И кога е това? - Нямам понятие. Нали ти работиш...