Събота, 3 октомври 2026 | Смолян Предимно ясно 3°
- По очите ти виждам, че си пил! - По профила ти виждам, че си яла!
Бисери 3,581 прегледа
Следващ →

Още вицове

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Наблюдавайки амебите ми светна, колко много ние хората се различаваме от животните. Нито едно животно няма толкова дълго да наблюдава амеби. - Моше, кажи ми как постоянно печелиш на конни надбягвания? Откъде знаеш на кои коне да залагаш? - Авраме, просто познавам. - Нееее, Моше, тук има някакъв номер. Кажи ми като на приятел. - Добре, слушай. Отиваш в синагогата. Молиш се с всички сили, молиш се, молиш се. После напрягаш слух. Ще чуеш числа. Първите три числа са за първата гонка, вторите три числа са за втората. На хиподрума залагаш на тези номера, после отиваш на касата да си вземеш печалбата. Пак се срещат след седмица, Аврам е с унил вид: - Всичко проиграх. - Ти ходи ли в синагогата? - Ходих, и се молих с всички сили, и числа чух. Заложих както трябва, но спечелиха други коне. - Нищо не разбирам. Всичко би трябвало да е нормално. Слушай, а ти в коя синагога беше? - В тази до пазара. - Идиот! Тази до пазара е за Тото 2! Една баба пътувала към София,за да навести внуците си. В трамвая дочула, че който искал да излезе,се обръщал към младежа,застанал на вратата с "пардон".Дошло време и тя да слиза и казала на младежа:"Пардоне,пази се,баби,да мина...." - Ето ти сто и петдесет, както беше помолила. - А защо не двеста? - Сега на какъв език каза благодаря?