Един борец бил на гости у приятели. Видял в стаята един полюлей, който много му харесал и запитал приятеля си как се казва та да си го купи.
- “Бяло дупи” – отговаря приятеля му.
На другия ден борчето отива в магазина и вика на продавачката:
- Искам едно “Бяло дупи”
Продавачката смутено:
-Ама как така ... моля ви се...
-Ама вижте к`во бе госпожа - аз съм клиент, аз си плащам...
Отива продавачката при шефа си и вика:
-Шефе тука един иска бяло дупи...
-А-ааа...ще му дадеш като иска ... той е клиент, няма да го изпускаме – казал шефа.
Връща се продавачката при борчето, свалила гащите и се надупила..
Борчето я прекъснало:
-А-ааа не бе онова беше едно такова... с две топки и едно дълго виси...
Тогава продавачката се провикнала:
-Шееефе, тебе търси...
Имало едно време един цар. Той имал 3 дъщери. Дошло време да ги жени, но не знаел за кого.
Извикал първата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-красивия принц. Оженили се.
Извикал втората и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-богатия принц. Оженили се.
Извикал третата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя ама понеже била малко недагава с едната рака и пръчката паднала в средата на едно блато при една крастава жаба.
- Ех мама му стара такъв ми бил късмета - помислила си тя.
Ама нали знаете приказката - целуваш жабата и става принц.
Хванала тя жабата - целува - няма принц. Пак хваща, пак целува - няма принц. И почнала - целува, целува, целува... и на жабата по едно време й писнало и се обажда с човешки глас:
- Мацка, мацкаааа, много сам омагьосан ще трябва и да духаш малко...