Вицет — Смолян

Един мъж имал хемороиди. Пробвал всякакви лекове, но нищо не помагало.Един ден про4ел обява във в-ка "ле4ение на хемороиди с праз лук" и отишъл на адреса. Ден два и се по4уствал по-добре, но понеже му било скъпо и решил да приложи ле4ението вкъщи. Викнал жената и й казал: "жена, сложи си лявата ръка на корема ми, после сложи дясната на гърба и накрая ми пъхни лука", а жена му :"ми нямам пове4е ръце". Мъжът: "...леле оня ме е ебал..." :)

Семейни 03.10.2017 2,647 прегледа

Следващ →

Още вицове

Да спориш с малък шеф е като да плюеш срещу вятъра. Да спориш с големия шеф е като да драйфаш срещу вятъра. - Ало, Международният валутен фонд ли е? - Да. - Обаждаме се от България. Бихте ли ни превели пари... - Веднага превеждаме! Пари - money, money - Пари... Блондинка си кара колата из града и на един светофар малко циганче почиства предното стъкло на колата. Платила му едно левче, но на следващия светофар гледа пак същото циганче и пак чисти! Когато видяла циганчето и на третия светофар, отворила стъклото и го попитала: - Ще ти дам десет лева, ако ми кажеш как успяваш да си преди мен на всеки светофар? - Како, ако ми дадеш двайсет лева, ще ти кажа как да излезеш от кръговото... Поздравления! Чух, че си се развел! ! ! - Аха. - Защо не се радваш? Толкова ти беше мерак! - Помниш ли, че ти бях казал, че ще ходим на круиз! - Да. - Един ден, като бях с моята вече бивша жена стояхме на палубата, когато зад борда падна едно момченце, син на мултимилионер. Нещастният баща, се оказа, че не може да плува и се молеше някой да спаси сина му, но в този момент в морето просто гъмжеше от акули и никой от моряците не се осмеляваше да скочи във водата. И изведнъж в отчаян порив моята жена скача при момченцето, точно ги изтеглят с въже под носа на акулите. Бащата на момчето е на седмото небе от щастие. Веднага й написа чек за пет милиона долара и й предложи доста добро място в негова компания, а сега май ще се и жени за нея. Моята жена за нула време стана знаменитост, раздава наляво надясно автографи, а с мен се разведе, и нито цент ми остави. Ето такава е женската благодарност! А аз я бутнах зад борда! В съда се гледа делото срещу госпожа Петрова, която е убила мъжя си като го е ударила с чук по главата. Като свидетел се явява нейната най-добра приятелка. Съдията пита: - Какво мислите за постъпката на приятелката си? - Ами... Мисля, че всеки е ковач на собственото си щастие!