Сутринта сестрата влиза в стаята на болния и той вместо пoздрав й казва:
- Сестро, тая сутрин май си станала от другата страна?
- Защо мислиш така?
- Ами обула си чехлите на дежурния лекар.
Едва когато нещо си отива, едва когато с нещо се простиш, разбираш колко много значи то за теб и започваш да тъжиш. И болката от страшната раздяла до болка гори в сърцето ти... И тогава ти разбираш, че за нещо си живял, за нещо с което се прости