Живяли някога две приятелки. Те така ненавиждали мъжете, че си обещали, никога да не се омъжат. Преселили се в една квартира. Даже си взели и котка. И поради жестоката ненавист към съществата от мъжки пол, не пускали котката да ходи навън при котараците. Минало много време и изведнъж се появил младеж, който нарушил идилията, като взел за жена едната приятелка. Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. И обещала омъжената на своята приятелка, всеки ден да й изпраща телеграми. Минал ден, минали два, минала седмица ...никакви вести от малдоженците. Едва на третата седмица се получава телеграма. Развълнувана втората приятелка отваря телеграмата, а вътре пише: "- ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!"
Иванчо влиза в кабинета по биология и носи нещо в ръка. Учителката го пита:
- Иванчо, какво е това?
- Гръклян - отговорил Иванчо.
- И откъде го взе?
- От дядо.
- А той какво каза?
- "Хьъ!".