Петък, 21 август 2026 | Смолян Слънчево 25°
Късна майска вечер, младеж води девойка по стъпалата към своето таванче. Влизат вътре и още не затворили вратата и започнали полудели от страст да хвърлят дрехите си и тъкмо се запътили към спалнята, която била просто легло в единия край на таванчето, когато младежът забелязал, че девойката била доста окосмена по гърдите. И той моментално загубил вскакво желание за секс и се зачудил как да я разкара. Разгорещената дама продължавала да го тласка към леглото, когато младият, но кален в десетки трудни ситуации младеж казал: - Абе миличко тия косми по гърдите ти пречат ли ти да бягаш? - Не-е-е. - отвърнала по възможни най-категоричния начин дамата. А нашият герой веднага отвърнал: - Ами тогава бягай, бягай, бягай.
Други 2,477 прегледа
Следващ →

Още вицове

Отива дядо на лекар и споделя: — Ставам от сън и оправям бабата, излизам от вкъщи и оправям съседката, после срещам другата съседка и нея оправям, излизам на улицата и там… съседки, магазинерки, направо чедо незнам кво да правя… — И от кога така бе, дядо? — От утре, ако може чедо, от утре… - Изкарах десет години на необитаем остров. - С какво се изхранваше там? - Давах лодки под наем. Обир в банка. Нападателят, мъж - млад и симпатичен, бързо пълни торбата с пари, а касиерката, при това, усмихвайки му се казва: - Може да не ги броите! Тук са точно сто и двадесет хиляди. Това е толкова вярно, колкото и това, че аз се казвам Габи, живея на ул. Крайградска 69, телефон 0888 XXXXXXX! Питат "Радио Ереван": - Как се усеща в главата една "духачка" след пореден сеанс? Отговор: - Като тиква пълна със семе. Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Реклама — Зона 3 (728x90)