Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Един служител към колега:
- Да знаеш само шефът ми какво ЛАЙНО е!
(обръщайки се вижда, че шефът му е зад него)
- Ъ..ъъъ..имах предвид в добрия смисъл на думата.