Отиват всички апостоли да се почерпят в близката кръчма след поредния тежък ден с проповеди. Пият каквото пият, и си тръгват късно вечерта без да платят нищо, само Юда пиян на мотика лежи под масата. Събужда се на сутринта и кръчмарят му връчва безцеремонно сметката, Юда я поглежда, почесва се зад врата и си вика: "А сега де, откъде да ги намеря тия тридесет сребърника?"...
Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади срама си немат!