Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Във училището.
- Деца, днес ще ходим на строеж. За да сте в безопасност ще ви помоля да си сложите каските които ще ви дадат там. Защото познавам едно момченце, което беше без каска и когато тухла падна на главата му то почина... Но, познавам и едно момиченце и когато тухла падна на главата, каската я предпази, и тя само се усмихна и продължи!!!
От задните чинове се обажда едно момче.
- А-а-а-а, знам я! От нашия вход е. Още ходи с каска и се хили!!!