На една жена любовникът й подарил кожено палто. Тя мисли, как да каже на нъжа си? Мислила, мислила и измислила. Прибира се вкъщи и казва:
- Скъпи, намерих един талон от гарата за съхранение на багаж. Отиди да видиш какво има, може пък да е нещо хубаво.
Мъжът отишъл с талона към гарата, после се връща и казва:
- Само си изгубих времето - някакъв сак само с парцали.
... На следващия ден секретарката на мъжа дошла на работа с кожено палто.
На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.