Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Един столетник отива на лекар.
- Докторе - оплаква се той, - чудни неща стават с мене.
Непрекъснато тичам след младите момичета.
- О-о-о! На вашата възраст това е удивително...
- Да, но се безпокоя. Не мога да си спомня защо правя
всичко това.