Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
В една болница в един и същи ден постъпват за изследване две жени с името Мария Иванова. Едната болна от СПИН, а другата диабетичка. Докторът седи и разглежда картоните и точно в този момент телефонът звъни:
- Добър ден, аз съм съпругът на Мария Иванова, искам да знам какво й е?
Докторът се оказал в затруднена ситуация. Мислил, мислил и рекъл:
- Абе, дай й да изяде една баклава и ако е още жива, недей да я чукаш!