Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза
за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове
за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате
сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на
интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от
средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Отива тъжен евреин при равина и му казва:
- Рави! Толкова съм беден, толкова съм беден! ! Дори мляко нямам...
Равинът:
- Достатъчно, синко, не говори повече! Върви си в къщи, ще има мляко.
След два дни същият евреин тича при равина и крещи:
- Рави! Появиха ми се женски гърди и мляко даже имат, но аз не те помолих за това!
Равинът:
- Какво да се прави, синко! Такъв народ сме - по-скоро ще сътворим чудо, отколкото да дадем пари!