Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил:
— Спри! Опасност!
Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал:
— Спри! Опасност!
Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал:
— Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш?
— Аз съм твоя вътрешен глас.
— Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми?
И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало:
— Ето ме.
Човекът го смазал бързо с палеца си и казал:
— А къде беше като се жених, бе?
Враната се разкрещяла в гората:
- Гаааааааааааааа-гаааааааааааа - имам добраааааааааааааа и лошааааааааааааааа новина - имам добрааааааааааааааа и лошаааааааааановина.
Мечката я прекъснала:
- Пернато кречетало - стига вряка, а казвай - първо добрата, а после лошата новина!
- Добрееееее, добреееееееее - в гората докараха преееезерватиииивииииииииии.
- Дай сега и лошата.
- АМИ ЗААААЕКЪТ ГИ РАЗТОВАРРРРВА С ВИЛАТАААААААААААА!