Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда.
- Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”.
- И защо? – попитал той.
- Защото ме докосна по рамото без разрешение.
- Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
- Да, отче.
- Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, той ми пипаше гърдите.
- Както аз сега ги пипам ли?
- Да, отче.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но след това той ме съблече.
- Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й.
- Да, отче.
- И това не е причина да го наричаш копеле.
- Но, отче, той ме облада.
- Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
- Да, отче – казала тя няколко минути по-късно.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
- Ах това гадно копеле!
Един младеж решил, че в тия разголени времено честна девойка не може да намери. Затова отишъл пред гимназията. Там видял да се задава хубавичко, беличко, но куцичко момиче.
- Ах, това ще е! Него никой не го е докосвал! - помислил си уверено младежът.
Преди да легнат за първата брачна нощ, момичето го попитало?
- Как искаш - с възглавничка или без възглавничка? Защото на вас, мъжете, трудно може да се угоди!