Иванчо си стои в час по математика и си мисли:
"Ееех, сега какво да правя? Марийка от 3-ти "Б" казва че е бременнa, Стефка от 2-ри "А" и тя. Няма пари за ядене, каква ти дрога, какви цигари... наш’те пари не дават, трябва да откажа или пушенето или дрогата... ама нали после ще ми се смеят...".
Учителката го вдига:
- Иванчо, колко е 2 по 3?
- 6 госпожо. Ееех, да ви имах проблемите...
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.