Във влак пътували поп, съдия и обикновен човечец. Станало дума кой от тримата е най-важен. Попът казал:
- Който ме срещне, ми казва ваше преосвещенство.
Съдията казал:
- Мен пък, като ме срещне някой, ми вика ваше превъзходителство.
Дошло ред и на третия спътник, който казал:
- А бе, не се карайте, няма по-важен от мен. Аз, като вляза някъде,
ме посрещат с "Господи, пак ли си ти!".
За ужас на местните жители, една неделя сутрин дяволът се появил на главната улица на малък град. Всички се изпокрили по къщите си, освен един старец, който спокойно останал на верандата си с книга в ръка. Дяволът се ядосал, че човекът не го е страх от него, и отишъл да го предизвика.
- Страх ли те е от мен? - с най-заплашителния си глас извикал той.
- Не - отвърнал старецът.
- Не те ли е страх, че ще хвърля в хаос хубавото ти градче?
- Не.
От ушите на дявола вече излизала пара.
- Знаеш кой съм аз, нали?
- Би трябвало. От четирийсет и шест години съм женен за сестра ти.