Решил един българин да участва в конни надбягвания, които се провеждат пред кралицата. Отива човека, печели - второ място. Обявяват наградите.
- Класиралият се на пето място печели 50 000 лири.
Българина откачил:
- Леле, щом пето място печели толкова... Малееее... Аз, колко ли ще взема?
- Четвърто място - 100 000 лири.
- Оле майко, този на четвърто - 100 000, ами аз....
- Трето място - 250 000 лири.
Нашият изтръпнал в очакване. Обявяват неговата награда:
- Второ място - целуване ръка на Кралицата!
Човека побеснял и извикал:
- Е..х таз кралица.
От трибуната се чува глас:
- О, съжалявам, господине. Това е за първо място.
Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.