Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям...".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..."
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен...
Заека и Скункса, както си бягали по горската пътека един срещу друг, се сблъскали на един завой и изпаднали в кома. След известно време се събудили с амнезия. Заекът казал:
- Хайде да се опишем един друг та дано се сетим кои сме.
- Добре - казал скунксът, и започнал да го описва:
- Ти си един такъв малък, пухкав, с къса опашка, дълги уши и страхлив вид.
Заекът се плеснал по челото и казал:
- Аз съм заек, сетих се. А ти си един космат, миризлив, с черта по средата.
В това време скунксът се разплакал:
- Аз сигурно съм ГЪЗ...