Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно...
Тук майката въздъхва облекчено...
- ...а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Събират се няколко баровци на разпивка, всички с бодигардове - все яки, едри типове, само единият - дребен, сбръчкан, плешив...
Другите баровци питат шефа на тоя бодигард:
- За какво си го взел, да не е нещо спец по бойните изкуства?
- Не, изобщо не ги разбира.
- Или точен стрелец?
- Оръжие не е пипвал през живота си.
- А за какво си го взел тогава?
- тоя ми е вече четвърти такъв... Много съм доволен - все се припознават и ги бъркат с мене.