Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Един пич казал на приятелката си:
- Мило, искаш ли да се поразходим в парка да погледаме как са се раззеленили дърветата и как пеят птичките?
- Ми добре, ама сега е септември и няма птички, а и дърветата са без листа - отговорила тя.
- Тогава дай да се изчукаме в наблизо в храстите, пък ще дойдем напролет - казал пича