Скоро е Великден, и пак ще ни дойде на гости тъщата. Пак ще седнем на масата заедно, тъщата ще извади своя козунак. Ние отново ще изядем по някое яйце, а козунакът пак няма да изядем, и тъщата ще си го вземе със себе си. Това вече се повтаря доста години, традиция си стана. Тъщата съвсем не се променя, а и козунакът си е все като нов.
Oтива Зоро при любовницата си и казва на коня си:
- Ти ще седиш тука и ще чакаш! Като се прибере мъжа й да скоча на теб и да избягам.
Качва се Зоро. Шибат се... По едно врме на врата се чука. Зоро скача от кревата, взима си гащите и се мята през прозореца. Любовницата отваря вратата и вижда коня на Зоро. Поглежда го учудено, а коня отговаря:
- Кажи на Зоро, че навън заваля и че ще го чакам във входа!