Един дядо казал на своята баба:
- Бабо, иди да ми купиш лукчета че ме боли гърлото!
Бабата тръгнала, обаче по пътя попитала един младеж:
- Момче, извинявай от къде мога да купя лукчета?
Младежа й казал:
Ето там - като посочил публичния дом.
Бабата тръгва и като стигнала видяла една дълга опашка от хора. Какво да прави и тя се наредила на опашката.
Минал един младеж и й вика:
- Бабо, и ти ли ма?
- Ти не ме гледай че съм стара. Знаеш ли как ги смучкам? - казала бабата.
Макар мълчанието да е злато, както казват, старай се тази мъдрост сам да нарушиш. Че две неща са неразумни - да мълчиш, щом трябва да говориш и да говориш в мига, когато трябва да замълчиш. Говори сега щом можеш - та нали ще дойде време цяла вечност да мълчиш!