Зима. По заледен път с мъка пълзи запорожец. Зад него кара голям мерцедес. Мутрите от мерцедесът тръгнали да изпреварват запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една пропаст...
Шофьорът на запорожеца слиза и на бегом отива при разбития мерцедес. Поглежда в пропастта и пита:
- Момчета, има ли някой жив?
Отдолу абсолютна тишина.
- Има ли живи, бе?
Отново тишина.
- Ех, провървя ми! - с облекчение въздъхва човекът.
Върви си Добрият рицар из гората и гледа - за едно дърво вързана гола дама.
- Какво става тук, прекрасна дамо?
- Хванаха ме едни разбойници, вързаха ме за дървото и ме изнасилиха.
- А защо не вика за помощ? Щях да чуя и да дойда да те спася.
- Виках, виках, ама в тая гъста гора нищо не се чува…
- Нищо не се чува, значи… - мърмори си Добрият рицар, сваляйки доспехите си…