Събота, 3 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 3°
Починал един много богат евреин. В завещанието пишело, че не оставя нищо нито на жена си, нито на сина си, а че иска парите да бъдат погребани с него. Жената и сина плачат и слагат парите в ковчега, когато идват техен познат -също евреин. Той ги пита, защо слагат парите в ковчега. Те му разказали за завещанието, той помислил малко и казал: - А защо не му напишете чек?
Разни 2,977 прегледа
Следващ →

Още вицове

Жена седи в кафене. Млад мъж отива и сяда при нея. След което той припряно си гледа часовника. - Очаквате ли някогор, че си гледате часовника? - пита го жената - Не, не чакам никого. Този часовник е специален, той ми показва какво става в момента. - И какво ви казва сега? - Ами... че в момента сте без бельо. - Лъже ви, с бельо съм. - Мамка му, пак е избързал! Един ден при свети Петър дошла една нова душа и след като оправили формалностите, свети Петър я развел из рая да и покаже забележителностите. След като минали през библиотеката, сауната, басейна, игрището за голф и т.н. стигнали до една огромна зала пълна с часовници. - Какви са тези часовници, попитала душата. - Ами виж, за всеки човек на земята има по един часовник и щом му свърши времето идва при мен. - А защо някои вървят по-бавно, други по-бързо? - Всеки път, когато човек излъже часовникът му малко се ускорява. - Аха, разбирам. А какъв е този часовник на тавана? - А това ли. Това е часовника на президента Клинтън. Ние тук си го ползваме вместо вентилатор! Една жена много дълго не могла да забременее, но накрая щастието и се усмихнало, а дошло време и да ражда! След силни родилни мъки най-накрая бебето се показало, но доктора го хванал и почнал да го бие, да го рита, да го удря в стената. Жената ужасена се разкрещяла това да спре, но докторът с ехидна усмивка казал: -Спокйно бе, то се роди мъртво... Девиз на софийските маршрутки: "При нас клиентът винаги е прав!" Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни?