Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
- Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
- Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
- Лес…
- йес, йес - отговорила гората.
- Какой цветок растьот в етава мароза?
- Роза, роза…- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
- Лес…
- йес,йес…
- Что я буду есть в ету ночь темную?
- Ую, ую…
Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор.
-Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва.
Пиер:
- Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое!
Ржевски се събужда:
- Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!