Събота, 12 септември 2026 | Смолян 16°
Днес е ден на траур! Община Смолян скърби за двете момчета от Смилян, които загинаха в тежка катастрофа! Екипът на СмолянБГвести изказва съболезнования на родителите и близките на децата
В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал. - Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100! "Пиуууууууууу" - Няма пулс! - Дефибрилации! - Няма дефибрилатор. - Час на смъртта?! - Няма часовник... - А онзи на стената? - Няма батерии. - Нямате ли телефони?! - Нямаме желание да ги цапаме с кръв! - Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият. - Има пулс! - Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?! - Няма кардиограф, откъде го чуваш? - Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите... - Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал. - Час на изписване? - Няма формуляр...
Черен хумор 3,173 прегледа
Следващ →

Още вицове

Чух в една реклама, че в котешката храна има над 80 процента месо. Ихааа, повече отколкото в саламите и кренвиршите! Завиждам им... Съпругът влиза в спалнята, носи чаша с вода и два аспирина и казва: - Сладкишче, ето това е за теб. - За какво ми е това? - За твоето главоболие... - Но мен не ме боли глава! - Падна ли ми сега! Две баби си говорят и едната пита другата: - Колко тежиш? - 70 килограма с очилата. - А без тях? - Не мога да видя кантара без очилата. Двама приятели пияни стоят и си говорят: - Виж тая русата ми е жена, а червенокосата ми е любовница А приятелят му отговаря: - Тая червенокосата ми е жена, а тая русата ми любовница Според служителя: "Компа не ще да включи - викам оня шаман админа. Дойде, ’дигна ръце към небето, промърмори нещо неясно, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо, включи компа и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, каза "боже, боже" и излезе." По думите на админа: "Отивам при юзъра - тоя глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Викам си "е нема такъв олигофрен", ама тихо да не чуе, развъртам стола и разплитам кабела, ритам компа по-далече под бюрото, включвам го, викам си "боже, пази ни от тая простота" и си излизам.