Неделя, 13 септември 2026 | Смолян 14°
Днес е ден на траур! Община Смолян скърби за двете момчета от Смилян, които загинаха в тежка катастрофа! Екипът на СмолянБГвести изказва съболезнования на родителите и близките на децата
Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва: - Е, как беше? - Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат... - обажда се един от групата. - Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам...
Любими Герои 3,584 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един студент отива на изпит. Квестора му казва: - Момче, нищо не знаеш, но ако ми кажеш колко крушки има в стаята ще ти пиша 3? - В стаята има 1,2,3.. 6 крушки. - Грешиш. В стаята има 7 крушки, защото в джоба ми има една. Писал му двойка. След време студентът пак се явява на изпит при същтият квестор. И този път студентът нищо не знаел, а квесторът пак го питал: - Ако ми кажеш колко крушки има в стаята ще ти пиша 3? - В стаята има 7 крушки. - Грешиш този път не съм си взел. - Да, но този път аз съм си взел. - Иванчо тебе баща ти бие ли те? - Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява. Блондинка размишлява пред огледалото: - Аз съм толкова красива....Ама толкова красива, че никой не забелязва, колко съм умна! Хелоуин. - Супер! Ще си купя пиратска превръзка за окото! - Не се излагай, купи си лицензирана! Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?