Човек лесно си създава приятели, без да е нужно всеки ден да бъде с тях. Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора - те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си.
Рано една есенна сутрин иконома на Милорд влиза паникьосан в стаята му по долно бельо и вика:
-Милорд, наводнение...
Милорд го прекъсва:
-Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен в неопрятен вид. Ако обичаш напусни, приведи се в изрядна форма и тогава заповядай да ме информираш!
Джон напуска стаята и след известно време се втурва отново в стаята викайки:
-Милорд, реката преля...
-Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен без да си почукал и без да си получил разрешение. Напусни и изпълни всичко както трябва!
Джон излиза, чука на вратата. Милорд дава разрешението си. Джон влизайки замахва с ръка за покана като, че кани някой да влезе и казва:
-Милорд, моля приемете Темза!