Стар морски вълк разказва:
- Веднъж корабът ми попадна в такава гъста мъгла, че не можех носа си да видя! Съвсем се бях отчаял, когато в далечината просветна светлина. Завъртях руля и се насочих право към светлината. Тя приближаваше все повече, все повече и ставаше все по-ярка... Накрая разбрах, че карам към огънчето на цигарата си...
- Митко - строго говори майката, ти защо вчера не си бил в училище?
- Направих подарък на учителката, мамо.
- Какъв подарък?
- Вчера тя имаше рожден ден и аз реших - нека си почине от мене!