Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо…
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Математичката и логичката използвали хубавото време да се разходят след часовете, като се приберат през горичката на семинарията. Не щеш ли, обаче, ги подгонил някакъв загорял и те решили да се разделят, поне едната от тях да се спаси. Математичката, естествено, пресметнала най-късия маршрут до телевизионната кула, където било по-оживено и се затичала по него. Логичката тръгнала в другата посока, но мъжът бил по-бърз и я застигнал.
"И ти какво," пита математичката, като се срещнали.
"Ми, спрях се и... си вдигнах полата."
"И той какво?"
"Логично, той си свали панталоните."
"И какво?"
"Ами - логично! Мъж със свалени гащи тича по-бавно от жена с вдигната пола!"