Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете ...
- А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Три гладни прилепа си висели на едно дърво.По едно време единя казал:
-Братя,не издържам повече,отивам да търся храна.
Тръгнал той,но след три часа се върнал целия в кръв и влачейки се едвам-едвам.Приятелите му веднага го попитали какво му се е случило и той с жестове започнал да им обяснява:
-Виждате ли дървото?
-Да.
-А реката зад дървото?
-Да.
-А гората зад реката?
-Да.
-А планината зад гората?
-Да.
-А виждате ли дървото на върха на планинатаІ
-Да виждаме го.
-Е,аз не го видях!